„България може да продължи да върви по пътя на декарбонизацията на енергийната си система, като продължи да развива възобновяемите си източници на енергия в комбинация с гъвкави нисковъглеродни мощности“. Това е ключовото послание, което Американската търговска камара в България може да добави към настоящия анализ на българското правителство за енергийния сектор на страната. То подкрепя и усилията за разработване на стратегия за отговорен преход към декарбонизация.
България е най-енергоемката и с най-голям интензитет на емисиите страна-членка на ЕС, чийто енергиен микс все още твърде много разчита на изкопаеми горива. Страната трябва да развие система от чисти и ефективни ресурси и енергия. Пред лицето на тези предизвикателства, българският План за възстановяване и развитие подкрепя зеления преход, като залага на амбициозни реформи: ускоряване разполагането на възобновяеми енергийни източници, разработването на големи мощности за съхранение на енергия, пълна либерализация на електроенергийните пазари на едро и дребно, както и ангажимент за прекратяване използването на въглища до 2038 г. заедно с намаляване на парниковите емисии, отделяни от енергийния сектор, с 40% до 2025 г.
Българското правителство инициира няколко канала за комуникация с производители на енергия като AES, енергийни потребители и НПО, за да съгласува най-подходящите решения за декарбонизиране на енергийния сектор и осигуряването на безопасни, достъпни и сигурни енергийни доставки за българските компании и граждани.
В този контекст АмЧам България поръча изготвянето на доклада „Декарбонизация на електроенергийния сектор на България“, за да подкрепи усилията на българските институции да ускорят диверсификацията на източниците и трасетата за газови доставки за страната и да увеличат дела на възобновяеми източници в енергийния микс. Първата версия на доклада беше публикувана през март 2022 г. и беше актуализирана през лятото на 2022 г., за да отчете различните обстоятелства, настъпили след приемането на Плана за възстановяване и развитие и войната в Украйна.
Подробният доклад включва няколко сценария и анализ на чувствителността. Актуализацията, която отразява резултатите от моделираните възможни варианти към август 2022 г., показва, че въглищните централи имат важна роля при нормално протичащ преход към декарбонизация и са от съществено значение за намаляване на общата цена на енергийния преход. Следващата актуализация на доклада се изготвя въз основа на съдържателните коментари, направени по време на дискусиите в Комисията за енергиен преход . Тази допълнителна работа по доклада вероятно ще разшири ролята на въглищните централи по време на прехода през това десетилетие. Актуализацията показва също така, че преходът ще изисква инвестиции в увеличени възобновяеми мощности, комбинирани с капацитет за съхранение, и евентуално в нови производствени мощности за ядрена енергия:
- Първата мярка за декарбонизация на българската енергийна система е по-нататъшно развитие на капацитета за възобновяема енергия в комбинация с нови гъвкави нисковъглеродни мощности: минимум 11 ГВ вятърна и слънчева енергия и 2 ГВ капацитет за съхранение до 2030 г. биха довели до около 80% намаляване на въглеродните емисии в енергийния сектор в сравнение с 1990 г.
- Изпълнението на практика на изискването за 40% намаляване на емисиите до 2025 г. ще струва допълнителни разходи за българската енергетика (оценени на около 1 милиард евро годишно). Отлагането му за по-късно през 2030 г. ще ограничи бъдещето увеличаване на разходите за енергийния сектор, свързани с прекратяване използването на въглища.
- По-ранното прекратяване на употребата на лигнитни въглища през 2030 г. ще доведе до допълнителни разходи за българската енергетика (оценявани на около 560 милиона евро годишно)
- И накрая, навременното разработване на нови ядрени възможности около 2035 г. ще осигури така нужните надеждни мощности и ще се избегне необходимостта от построяването на нови газови мощности.
Всяка опция за декарбонизация изисква сътрудничество между властите и бизнеса, за да се гарантира, че България ще е в състояние да привлича инвестиции. Нужни са реформи, за да се намали административното бреме, свързано с инсталирането, свързването и работата на проекти за възобновяема енергия. По-конкретно, необходими са мерки за опростяване на процедурите по издаване на лицензи и разрешителни, както и опростяване на някои технически одобрения, давани от мрежовите оператори за битови инсталации.
AES напълно подкрепя заключенията на доклада и е готова да си партнира с националните и местни власти в България, за да допринесе със своя опит и готовността си да подкрепи един отговорен преход, който гарантира сигурността на доставките за региона.